Нормативни кризи в семейството
В стабилните и щастливи семейства няма кризи. В тях партньорите не се карат и нямат противоречия помежду си. Техните мнения по повечето въпроси съвпадат, защото те са имали късмета да срещнат човек, с който си „пасват“ – харесват едни и същи неща, едни и същи места, мислят по един и същи начин.
Това са част от най-разпространените вярвания по отношение на „добрите“ партньорства. В действителност всички преживяват периоди на кризи, преодоляват трудности, случва се да се карат, да се сърдят, да се разминават в желанията, предпочитанията, интересите си.
Според системният подход във фамилната терапия това, което отличава стабилните семейства от другите е начинът, по който се преживяват кризите в семейството, начинът, по който разрешават противоречията помежду си, по който разговарят и вземат решения по спорни въпроси.
Семейна динамика
Семейната динамика отразява фазите на развитие, през които се минава при изпълнение на основните функции на семейството – да отгледа и възпита децата си, да осигурява емоционална подкрепа на членовете си, да осигурява материално благополучие и сигурност. Тези фази са предвидими и общи за повечето двойки. Преминаването през всяка фаза може да се окаже криза в семейството, защото е свързано с промени, които изискват пренастройка от всички членове и поемане на нови отговорности. Всяка промяна води до нарушаване на установения до момента ред и необходимост от създаване на нов. Променят се начините и правилата на общуване, задълженията и свободите на отделните членове. Тези процеси при много двойки се преживяват кризисно, защото старият установен ред вече не върши работа, а още няма създаден нов, който да е удобен и приемлив за всички. Как ще се преживее кризата в семейството зависи от различни фактори.
От голямо значение са индивидуалните качества на партньорите, любовта и уважението между тях, както и склонността и способността да се адаптират. Адаптирането към новата ситуация e свързано с готовността и желанието на партньорите да се променят, когато обстоятелствата около тях се променят. Житейските събития, които изискват адаптиране започват още със събирането на двойката и включват появата и отглеждането на децата, тяхното порастване и отделяне от дома, отношенията с възрастните родители и останалите роднини, професионалното развитие на всеки от двойката, напредването на възрастта на партньорите.
Фази в живота на двойката
Съвместният живот, колкото и да е различен и индивидуален за двойките минава през няколко стандартни фази, общи за повечето от тях. Те са свързани с очаквани житейски събития. Именно при тези събития настъпват значителни промени в установените отношения и правила. На партньорите се налага да се ангажират с нови задачи, да се разделят със стари навици, да променят дневния си режим, понякога дори и работата си. Тези промени могат да се окажат предизвикателство към всеки от двойката и към двамата заедно, и да станат причина за криза в семейството.
Сформиране на двойката
Още с решението да свържат живота си партньорите могат да се окажат в напрегната ситуация. Това е фазата, през която те установяват правилата, по които ще общуват помежду си. Решават се сложни въпроси: Колко време ще прекарват заедно? По колко пъти на ден ще се чуват? Кой кога може да излиза? До колко могат да навлизат в личното пространство на другия? Въпросите са много и касаят и най-дребните детайли от съвместния живот. Независимо дали осъзнато или не двойката установява собствен ред за всичко в отношенията си. И в зависимост от различни фактори и от това до колко добре са се опознали още на тази фаза може да се разрази буря.
Тъкмо започнали да се напасват един към друг на партньорите им се налага да установят и нови отношения с външния свят. Това поставя още нови въпроси. Установяване на взаимоотношенията на новата двойка с родителите на двамата също би могло да се окаже голямо изпитание. В тези отношения всички участници имат изградени представи за живота на младите, имат очаквания, някои дори претенции. Понякога младата двойка е обвързана материално с родителите или живеят в общ дом. Това може да породи конфликти и да усложни допълнително установяването на адекватни отношения.
Когато към този списък добавим приятелите на двамата и общите им приятели, далечни роднини, съседи, колеги и други познати ситуацията се усложнява още.
Докато тези отношения и правила се установят може да се очакват противоречия в двойката, основани на несъответствия в навиците, вкусовете, близостта с роднините, очакванията. Ако двамата партньори съумеят да се адаптират един към друг те успяват да създадат нови, общи и приемливи и за двамата правила. С това преодоляват първата очаквана криза в семейството и във взаимоотношенията си.
Появата на дете
Колкото и да е желано и очаквано раждането на дете може да се окаже следващата криза в семейството. Животът, който партньорите са установили, като двойка се променя драстично. Грижата за детето е допълнителна отговорност, която и двамата поемат.

Налага се вече каквото и да предприемат да е съобразено с нуждите на детето и това изисква ново „напасване“ на цялата семейна система. От една страна раждането на детето води до охлаждане на отношенията между съпрузите по схемата „възпитанието на детето оставя много малко лично време за родителите“. От друга страна емоционалната близост на детето с майката отслабва нейната връзка с бащата.
Установените правила на общуване в двойката и с външния свят не могат да останат същите. Налага се да се преразгледат и да се вземат нови решения – кой и как ще се грижи за детето, кой ще помага, в какво ще се изразява помощта, кой ще взема решения за детето и т.н. Налага се отново да се прояви гъвкавост и да се установят адекватни, приемливи за всички начини да се общува. Успешното преодоляване на тази криза в семейството е добра предпоставка за бъдещата му стабилност.
Начало на социалния живот на децата
Следващата сериозна промяна в живота на партньорите е моментът, когато децата започват да посещават детски заведения, училище. Изграждат се нови контакти с външния свят. Израствайки детето внася в семейната система нови елементи.

Семейната динамика се променя значително. Посещаването на детски заведения и социалните контакти, свързани с това изискват от родителите допълнително време и ангажираност с нови дейности, общуване с нови хора. Отново се налага да се постига съгласие за различни промени, да се очертават нови граници между родителите и детето, които да улесняват контакта между тях и в същото време да предоставят на детето автономия, съответстваща на възрастта му.
Тийнейджърският период на децата
Задачата на юношеската възраст е младия човек да започне да се оформя като автономна личност. Родителите трябва отново да сменят правилата. Налага им се постепенно да започнат да делегират свобода на младежа, така че той да се научи живее по-самостоятелно, сам да прави изборите си и да поема отговорност за тях. Особена роля в тийнейджърската възраст придобива групата на връстниците. Това е отделна култура със собствени разбирания за света. Родителите се сблъскват с нова, силна и често конкурентна система. Отново се налага да се търси баланс между самостоятелността и управлението.
На този етап на партньорите може да се наложи да се погрижат освен за децата си и за своите възрастни родители. Това най-често е периодът, в който възрастните родители имат здравословни проблеми, имат нужда от грижа и внимание. Партньорите се оказват притиснати между потребностите на две поколения, които зависят от тях. Това може да създаде голямо напрежение в двойката, изостряне на взаимоотношенията и поредната криза в семейството. Отново ще е нужна гъвкавост и готовност за напасване към обективни обстоятелства.
Излизането на детето от семейството
Напускането на семейното огнище от порасналия младеж е поредно изпитание за семейната система. Младежът има собствен светоглед, кариера, приятели, партньор. Макар че партньорите вече имат доста опит със съвместните промени на този етап отново се налага ясна реорганизация, засягаща взаимоотношенията им с вече порасналото дете. Този период, въпреки, че се смята за период на раздяла с децата може да стане период на бурно развитие за съпрузите като индивиди и като двойка. Те могат да използват натрупания опит, мечти и очаквания за да реализират възможности, които до момента са били несъвместими с родителските задължения.
В други случаи напускането на детето може да разруши семейството, довеждайки родителите до чувство за загуба, с което не могат да се справят. Това е особено характерно за случаи, когато единият от партньорите /в повечето случаи майката/ е бил зает само с отглеждането и възпитанието на децата. Други често срещани случаи са тези, в които двойката се е държала заедно заради децата. Ситуацията може да се усложни допълнително ако съвпадне със заболяване или смърт на възрастни родители. Съпрузите остават най-възрастното поколение и трябва да се приспособяват и към тази нова ситуация.
Периода на старостта
Прекалената близост между възрастните съпрузи понякога внася излишно напрежение в техните отношения. Това задълбочава проблемите на стареенето: адаптацията след пенсионирането, свиването на социалните контакти, болестите, смъртта на единия от двойката.

Този етап протича много различно при различните двойки. Има значение здравословното състояние на партньорите, навиците им, социалните контакти, които са запазили, взаимоотношенията с децата, наличието на лични занимания, хобита, финансово състояние. Много често се случва възрастни двойки да са установили пълноценен и спокоен живот на този етап, преминавайки успешно през всички кризи в семейството. За други това се оказва мрачен, мъчителен период, живот в самота.
Как да преодолеем кризите в семейството
На всеки етап от развитието на двойката настъпилите промени изискват промяна на действалите до момента правила и навици, и установяване на нови, които по-адекватно обслужват новата ситуация. Кризите в семейството идват когато не може да се постигне споразумение между партньорите и да се балансират позицията и потребностите на всеки един. От двойката се изисква гъвкавост, откритост в отношенията, възможност да се заяви собствената потребност и да се зачете, тази на другия.
Как ще се решат проблемите на всеки етап е определящо за това, колко голяма ще е кризата на следващия етап. В много семейства се случва от фаза във фаза да се влиза без да са преодолени противоречията в предходната. Естествено е при такива обстоятелства проблемите да се задълбочават, напрежението да расте и в крайна сметка двойката да стигне до раздяла.
Когато партньорите успяват да се приспособят към промените, които им поднася живота те успешно се справят с изпитанията на всеки етап. Когато имат чувствителност, толерантност, любов и уважение един към друг преходът между отделните фази в семейната динамика не се усеща като криза в семейството. На всеки етап то преживява радостта от промените. Това допълнително укрепва взаимоотношенията и създава предпоставки за успешно справяне на следващите етапи.
На всеки етап от съвместния живот е целесъобразно при наличие на напрежение и конфликти да се потърси консултация със специалист. Често много малка промяна може да направи голяма разлика в отношенията и живота на двойката.
Изключително ценна статия за конфликтите.. Да понякога те се появяват в ежедневието ни, но е важно как ги разрешаваме и продължаваме напред. Как с умение и интелект да се справим с неразбирателства та, да решим проблемите вместо да ги отлагаме. Професионалния подход на психолога дава различна от нашата гледна точка. Благодаря