Какво представлява бърнаут синдром?
Бърнаут синдромът е състояние на изтощение, предизвикано от продължителен стрес. То само по себе си не е болест, а по-скоро комплекс от психологически, физически, физиологични проблеми. Терминът е въведен в средата на 70-те от американския психолог Херберт Фрейденберг. По това време той имал частна практика в един от най-престижните райони на Ню Йорк. Много от клиентите му били много успешни хора, но страдали от безразличие и дори ненавист към своята работа. Изследвайки какво се случва в живота им той описва синдрома, наричайки го „високата цена за високите достижения“.
Бърнаут при учители, лекари и други рискови групи
Дали това е проблем на всички, които много работят?
Професионалното прегаряне е свързано не толкова с физическа преумора колкото с емоционално натоварване, на което не всички издържат. Забелязано е, че най-тежко е за хората от помагащите професии – лекари, психолози, педагози, социални работници, сътрудници на благотворителни фондове, полицаи. При бърнаут при тях често, освен хронична умора се стига до безчувствено отношение към клиентите, неспособност да се приемат те по-човешки.
Напоследък бърнаут започва да се разглежда като проблем на всеки, чиято работа изисква голяма отдаденост и не е задължително свързано с професията или работното място. Освен за професионално се говори за родителско прегаряне, емоционално прегаряне.
Бърнаут синдром, признаци за разпознаване
За основни признаци на прегарянето се считат чувството за измъченост, изтощение, снижаването на продуктивността, хроничната умора, и като краен ефект безразличието, хладното, отстранено отношение към дейността, колегите, клиентите. /Някои психиатри добавят към това описание и крайно противоположната реакция – маниакална издръжливост на работата, при същия недостиг на сили/.
Няма точен списък на симптомите. Състоянието се проявява много индивидуално. Все пак могат да се отличат хроничната умора и напрежението. Могат да се появят безсъние, тревожност, намаляване на вниманието и способността за концентрация върху нещо конкретно, главоболия с различен характер, загуба на апетит и раздразнителност.
По клинични признаци прегарянето и депресията са различни, макар и много да си приличат. Канадски учени са доказали, че съществува „биомаркер“ на прегарянето и това са нивата на кортизола в кръвта. Наречен е още „хормон на стреса“. Когато се касае за депресия се установяват „излишъци“ от кортизол в кръвта. Когато става дума за прегаряне – обратно, регистрира се „недостиг“ на кортизол. Организмът буквално „се предава“. При диагностициране обаче специалистите все пак се ориентират по общата картина и симптоматика.

Бърнаут – етапи, фази на развитие
Различните изследователи говорят за различен брой – 4 или 5 фази на протичане.
- Първа фаза: Фазата на мобилизацията или на суперсилите. Много често, започвайки нова работа, ново начинание в първия момент човекът е ентусиазиран, във възторг, пълен със сили и в добро физическо състояние. Може да спи малко без това никак да му пречи, може да работи 24/7 и да се чувства добре. Това е време, в което човекът се чувства като супергерой – може да отиде на северния полюс, да промени света и т.н. В тази фаза той обикновено се ангажира с много задължения и има огромни планове. За съжаление това състояние не продължава дълго, човешкият организъм не е пригоден за такова свръхнатоварване. Лошото е, че междувременно супергероят е поел твърде много задължения.
- Втора фаза: Супергероят е уморен, но продължава да работи. Започват да се случват различни неприятности вследствие умората, но човекът ги приема като част от реалността. Първоначалната еуфория отминава и започва да се натрупва умора. Но все още всичко е наред, човекът си казва „ще издържа, такъв е животът“. Появяват се първите признаци на емоционално изтощение, които най-често се проявяват под формата на психосоматични разстройства – безсъние, главоболие и др.
- Трета фаза: Супергероят е загубил суперсилите си. Изтощен е. За да спести усилия започва да избира най-простия начин да свърши определена работа, изискващ най-малко усилия. Работата му става сива, скучна, изгубила е оригиналността си и креативните решения. Значително са отслабнали вниманието, концентрацията дори и паметта му. Започват да се редят досадни грешки – забравяне на различни неща, загубване на документи, файлове и т.н. Всяка грешка води до нова загуба на време, до излишни усилия за да се възстановят щетите от сгрешеното. Закономерно се стига до самоупрекване, усещане за непълноценност, за неспособност за справяне и т.н. Снижава се самооценката, появяват се чувство за вина, депресия. В тази фаза започват първите по-устойчиви физиологични промени в биоритмите на организма, които вече не могат да се компенсират просто с наспиване или почивка. Отчасти за това допринася възможния прием на различни стимуланти – кафе, енергийни напитки, енергийни храни, цигари. Човекът започва да работи бавно, вниманието му е нарушено, разсеян е, нервничи, опитва се да запази предишната си производителност, работейки нощем или в почивните дни.
- Четвърта фаза: Известна е като „синдром на хроничната умора“ – човекът е хронично в това състояние, започва да боледува често, привичните биоритми се нарушават, например – целият ден му се спи, а нощем го мъчи безсъние. От супергероят вече няма и следа.
- Петата фаза: В нея се наблюдават чести изблици на настроения, хронични заболявания, безразлично отношение към работата и вечен недостиг на сили. Човекът става инертен и ако и в този момент не успее да се измъкне от този порочен кръг има голяма вероятност да отключи сериозно психично разстройство, което от своя страна да доведе до качествено изменение на личността. На тази фаза като защитен механизъм супергероят се разграничава от своето състояние. На предишните фази би казал „преуморен съм“, докато на тази той е прехвърлил проблема вън от себе си и „вината“ е някак у околните. Те го дразнят с прекалените си претенции, с това че вечно му сервират някакви извънредни неща за решаване, често променят първоначални уговорки и планове. Човекът изцяло започва да вижда отговорността за неудачите в другите. Емоционалното му състояние се променя и тази промяна се отразява във всичките му взаимоотношения. Това е вече промяна на личността. От своя страна тя очаквано води до конфликти с близките, с колеги, с клиенти и съответно до задълбочаване на състоянието.

Причини, водещи до появата на бърнаут
Причините за появата на бърнаут синдрома са много и индивидуални. Те се крият не толкова в спецификата на работата на човека, а в субективното му възприемане на своята професионална дейност и личностни качества.
Ето едни от най-честите обективни причини:
- Монотонна и еднообразна дейност
- Висока интензивност на работата
- Грубост и недобро отношение от страна на ръководството
- Липса на конкретни цели и задачи
- Липса на поощрение /материално или морално/ за свършената работа
- Усещане за собствената ненужност и минималната социална значимост на дейността
- Незслужена критика, натиск от страна на ръководство или колеги
- Перфекционизъм, желание винаги да работя правилно, да съм „най-добър“
- Хиперактивност и стремеж да се постави общественото над личното, склонност към идеализация и мечтателност /преоценка на собствените възможности
Как да се справим с бърнаут?

Какво се прави след като се констатира прегаряне?
Констатирането на състоянието се извършва от специалист. Възможно е да се направи и тест за бърнаут, чрез който да се установи степента на развитие на синдрома.
Възстановяване
Възстановяването като правило има два етапа:
- Почивка и въздържане от работа;
- Установяване на емоционалните причини подпомогнали процеса на прегаряне.
Минималния срок, необходим на човек да започне възстановяване е две седмици.
Естествено се налага мисълта за смяна на работата, а защо не и на професията? Това разбира се не е еднакво възможен за всички вариант, а и проблемът обикновено не е в самата работа, а в субективното отношение на човека към нея. /Дори и да има обективни обстоятелства, като принадлежността към най-уязвимите групи например – лекари, преподаватели, сътрудници на горещи линии и т.н., то от тази специфика не може да се избяга/.
Належащо е да се потърси професионална помощ. Бърнаут е състояние, което е преодолимо, но не отшумява от самосебе си, а с времето се задълбочава. По преценка на специалист биха могли да се правят индивидуални консултации с психолог, включване в група за подкрепа, терапевтична група, тренинги, психотерапия.
Как да се предпазим от бърнаут?
- Задължително поне един почивен ден в седмицата, посветен на любими занимания извън работата;
- Разработване на собствен план за деня и старание да се следва;
- Редовни занимания по интереси – спорт, клубове или разходка на открито поне за час на ден;
- По възможност създаване на приятелски контакти като среда за подкрепа и разбиране;
- Пълноценен сън, не по-малко от 8 часа;
- Планиране на времето и поставяне на приоритети. Установяване на свой, комфортен ритъм на работа, съобразен с индивидуалните особености, характер, темперамент;
- Стремеж да не се приема критиката твърде лично, а да се гледа конструктивно;
- Творчески занимания, развитие в още някаква област извън тази на обичайните занимания;
- Съсредоточаване върху собствените си задачи, без поемане на неща извън компетентността и правомощията на заеманата позиция;
- Приемане на възможността да се сгреши, приемане и признаване на грешките, и продължаване напред.
В рамките на организацията, в която човекът работи е добре да се установи какво точно му предизвиква стрес. Да се обсъди с колеги, с ръководството някаква промяна или преразпределение на задачите до колкото това е възможно. Може да се обсъждат и правят предложения за промяна към релевантни институции извън организацията. Активността по посока към промяна на нещо в действащата система винаги е фактор, който способства за снижение на стреса по няколко причини. От една страна има възможност да се постигнат преки резултати, конкретна желана промяна. От друга страна фокусирането върху начините за решение на проблемите подпомага по-пълното им осмисляне и осъзнаването, че човекът не е лично отговорен за всичко в работата си. Това намаля тежестта на изискванията към себе си и нездравото усещане за несправяне. И не на последно място колективният стремеж към промяна на обстоятелствата и колективните действия в тази посока укрепват усещането за принадлежност, за собствена значимост, за „можене“, за принос към общността.