За нас

Макар и в съвременния свят това да е търсена и ценена професия все още с работата на психолога са свързани много митове и заблуди. „Психология“ от гръцки означава „наука за душата“ /“психо“ – душа, „логос“ – наука/. Още в древна Гърция, специално обучени за това хора са водили дълги разговори с пациентите с цел да излекуват техните души. Днес психологията изследва както вътрешния свят на отделния човек, неговите конфликти, травми, мисли, емоции, така и животът на общностите, в които хората живеят и чиято организация, традиции, вярвания до голяма степен повлияват психиката им.

Психологът е специалист, който помага на клиента да изследва вътрешния си свят и взаимоотношенията си, да открие различни гледни точки към нещата, които го вълнуват, да намери стратегии, с които успешно да се адаптира към условията в живота си.

Занимава се с проблемите, които могат да възникнат на всички етапи от развитието на семейството. Това могат да бъдат психологически проблеми, поведенчески проблеми, психосоматични заболявания, физически симптоми. Фамилните терапевти използват различни методи и техники при работата си, характерни за различните школи и подходи във фамилната терапия.

Това е подход във фамилната терапия, при който семейството се разглежда като единна система, характеризираща се със собствена организация – структура, функции и динамика. Всеки отделен член на семейството е „елемент“ от семейната система. Работата на отделните елементи зависи от състоянието на системата като цяло и обратно – състоянието на системата зависи от всеки отделен елемент.

През тази призма проблемите, изявени от отделните членове се разглеждат като възможни следствия от цялостната работа и организация на семейната система. Тяхното преодоляване минава през развитието на системата като цяло, подобряването на комуникацията между отделните семейни структури и синхронизацията на работата на системата с външните условия, при които тя функционира и се развива.

Системния подход в терапията води до успешни и устойчиви резултати, защото:

• залага на ресурси, които семейната система притежава, но по някаква причина не използва
• използва потенциала и творческите възможности на самите членове на системата за изграждане на успешни стратегии
• стимулира развитието на цялостната семейна структура, нейната адаптивност и функционалност
• разглежда и отчита влиянието на по-широкия контекст /времето, обществото, държавата/ върху състоянието и развитието на семейството
• подпомага адаптацията на семейната система към изискванията на обществения живот и развитие