Структурата на семейната система най-общо отразява кои и колко са членовете на семейството и начинът, по който те са свързани – помежду си и към самата система. Тя дава представа кой с кого, колко е близък. Кой, кога и за кого взема решения и как си взаимодействат членовете на семейството.
Посредством изясняване на структурата може да се определи как и дали се изпълняват основните функции на семейството.

Структура и функции на семейството
В системната семейна терапия е доказано, че определен вид структури на семейната система се свързват с оптимално функциониране на семейството като цяло. Те се оказват добри предпоставки за психично и физическо здраве и личностно развитие на отделните членове.
Обратно, там където има конфликти или нарушения в изпълнението на функциите на семейството, проблеми с поведението или здравето на неговите членове се откриват нарушения в структурата на семейната система.
Как нарушенията на структурата на семейната система се отразяват на живота на семейството
Моделите на семейна структура се стремят да изяснят връзката между теорията, изследванията и клиничната практика. Те обикновено се базират на взаимовръзките между членовете на семейството – близостта между тях, йерархията и гъвкавостта на системата.
Елементите на семейната структура са изяснени по-долу в статията.
В практиката на фамилните терапевти е доказано, че всяко отклонение от оптималните параметри на структурата на семейната система води до някаква патология. Тя може да се показва в живота на семейството като влошени взаимоотношения, неблагополучна съдба, агресивност или зависимости, както и влошено здравословно състояние.
Нарушаването на границите между членовете на семейството на практика е нарушаване на близостта между тях. То може да бъде причина за възникване на проблеми както ако хората не са достатъчно близки помежду си, така и ако са прекалено близки.

Същото се отнася и за нарушението на йерархията в системата, т.е. разпределението на властта. Опасна за семейството може да бъде както прекалената строгост и забрани, ограничаващи свободата на отделни членове, така и „неупражняването“ на властта, която съответната семейна роля предполага. Понякога неупражняването на власт може да е знак за „абдикиране“ от съответната семейна роля, но това в същото време е и непоемане на отговорност, с която тази роля така или иначе е натоварена.
Например: родител казва за детето си „аз не му се бъркам, да прави каквото реши“. Когато е съобразено с възрастта и ситуацията това дава на детето автономност и свобода да избере какво да направи. Но има случаи, когато детето не е в състояние да оцени адекватно ситуацията и респективно да си носи отговорността. Тогава ненамесата на родителя може дори да навреди. Това важи с още по-голяма сила ако подобни ситуации са често повтарящи се, т.е. станали са модел на поведение за семейството. И двете крайности създават напрежение и тревожност у членовете на семейството.
Търсенето на консултация с психолог при наличие на проблемни ситуации в семейството ще спомогне за откриването на нарушенията в семейната структура и нейната оптимизация така, че тя да стане основа на здрави взаимодействия между членовете на семейството и среда, която подкрепя и подпомага благополучието и развитието на пълния потенциал на всеки един от семейната система.
Елементи на семейната структура
За да се изясни структурата на системата се минава през някои основни понятия, които отразяват взаимоотношенията в семейството:
- семейни роли;
- семейни подсистеми;
- външни и вътрешни граници между семейните подсистеми;
- семейни правила;
- стандарти (стереотипи) на взаимодействие;
- семейни митове;
- семейна история;
- семейни стабилизатори.
Семейни роли
Семейните роли предписват на членовете на семейството какво, как, кога и в каква последователност трябва да правят, встъпвайки във взаимоотношения помежду си.
Например: ролята на „майка” подразбира, че всяка жена се грижи за своите деца. В тази роля влиза също така и комплекс от чувства, най-важното от които е любовта. Освен това „майка” са и целите, към които се стреми – да възпита децата си да бъдат достойни хора. Освен това в понятието „роля” се включват и социално установените правила, ценности и действия, които се очакват или се приписват на човека.

В семейство, състоящо се от три поколения на един и същи човек се налага да бъде в няколко роли едновременно, например да бъде баща, син и съпруг. От него се очаква да може гъвкаво да функционира в тези роли. В противен случай могат да възникнат разнообразни ролеви конфликти и да се стигне до непълноценно изпълнение на семейните функции.
Семейните роли трябва да са ясно дефинирани. Трябва ясно да се знае и от изпълняващият ролята и от всички останали какво се очаква от него в тази позиция. Ако към представител на определена роля има противоречиви очаквания за него може да е много трудно да я изпълнява и той да се окаже под голямо напрежение.
Например: майка изисква от сина си да бъде мек, нежен, послушен в къщи и едновременно с това мъжествен и независим навън.
Друго важно нещо е изпълняваната роля да съответства на възможностите на индивида. Когато изискванията са непосилни възниква психично напрежение и тревога, като следствие от неувереността за справяне с ролята.

В нормално функциониращите семейства ролите са ясно разграничени и са разпределени така, че да осигуряват комфорт на всички в системата. В същото време са създадени условия за заменяемост между членовете на семейството когато се налага.
Например: когато някой от членовете на семейството отсъства функциите, които той изпълнява, произтичащи от дадена роля могат да бъдат поети от друг.
Семейните подсистеми представляват локални съвкупности от семейни роли – подсистема на родителите, детска подсистема, подсистема на възрастните родители. Подсистемите позволяват избирателно да се изпълняват определени функции. /Например ако има противоречие за нещо свързано с децата между родителите и възрастните родители решението се взема от родителите/. Ролите на отделните подсистеми са ясно разграничени.
Граници на семейната система
Семейните граници – това са правилата, които определят кой и по какъв начин изпълнява предписанията в съвместния живот на семейството – съпружеска, родителска, детска група и т.н.
Всяка от подсистемите има свои граници, задаващи нейната структура и динамика на функциониране. Системата има външни и вътрешни граници. Външните задават начинът и правилата, по които семейството общува с външния свят, а вътрешните – правилата, по които членовете му общуват помежду си. Външните граници (в норма) способстват за формиране на идентичността на семейството, а вътрешните – за структуриране на неговото психологическо пространство.

Твърди, размити и пропускливи граници на семейната система
Ако външните граници са прекалено твърди (семейството води затворен живот, поддържат малко, ограничени в тесен кръг контакти) у родствениците често възниква страх от външния свят, не се формират навици за общуване с други хора. В резултат се размиват вътрешните граници между подсистемите, защото потребността от общуване е реална и някак трябва да бъде удовлетворена.Те прекалено отварят личните си граници. Границите между отделните подсистеми също се размиват.
Ако са размити външните граници, семейството е прекалено отворено към външния свят, то много прилича на „разграден двор”, където всяка минута могат да се втурнат странични хора. Тогава то не е в състояние да предпази членовете си от напрежението, което може да дойде отвън. В стремежа си да се предпазят родствениците втвърдяват личните си граници. Границите между подсистемите също стават по-твърди. Това съответно води до нарушаване на близостта между членовете на семейството.
В нормалните здрави семейства границите между подсистемите са ясно очертани и проницаеми. Те променят своята пропускливост гъвкаво, според ситуацията, в която семейството се намира. Това им позволява да се променят и пренастройват, когато нещо във външната среда го изисква. Според множество изследвания при дисфункционални семейства, за които са характерни нарушения в изпълнението на съпружески, родителски, битови или други функции, се наблюдават или твърди, или размити вътрешни граници. Когато са прекалено твърди комуникацията между подсистемите е отслабена и не се получава обмен на информация. Когато границите са размити стресът, преживяван в едната подсистема безпрепятствено се прехвърля върху другата.
Семейни правила
Семейните правила са основите, върху които се гради живота на семейството. Те позволяват на членовете на семейството да се ориентират в реалността и придават устойчивост на личността и на семейството като цяло, благодарение на това, че всеки е наясно със своите права и задължения.

Често точно липсата на правила става причина и източник на обиди и конфликти. Липсата на правила също така прави членовете на семейството /особено децата/ несигурни и води до повишаване на тревожността им. Последствията от това могат да се проявят под различна форма – невъзможност за поддържане на дълготрайни взаимоотношения, неблагополучна съдба, физиологични симптоми.
Правилата засягат всички страни на семейния живот и всички членове на семейната система – от разпределението на ролите, функциите и местата в йерархията до разпределението на деня или разрешението на членовете на семейството открито да изразяват своите емоции.
Правилата показват кое е разрешено и кое – не, кое се счита за добро и кое за лошо. Те изразяват семейната идеология. Могат да бъдат гласни и негласни, а немалка част от тях дори да не се осъзнават от членовете на семейството. Те постъпват по определен начин и дори не се замислят, че може да се постъпи и по друг. Правилата възникват на различни етапи от жизнения цикъл. Това ги прави често противоречиви, затова се налага непрекъснато да се предоговарят. На всеки нов етап от жизнения цикъл старите правила трябва да се преразглеждат, защото ако не бъдат променени според новата ситуация неизбежно ще се стигне до нарушение на функциите на семейството.
Семейното функциониране и семейната стуктура може да бъде нарушено както от наличието на много твърди, непроменяеми правила, така и от липсата на правила. В семейства, в които правилата са гъвкави и могат да се предоговарят и да се променят, по-рядко настъпват дисфункции и проблеми. Неяснотата на правилата и нормите, тяхната противоречивост водят до увеличаване на тревожността, внасят объркване във взаимоотношенията.
Семейните правила и семейните взаимоотношения
Семейните правила са взаимосвързани и образуват системата на семейните взаимоотношения, стандартите на взаимодействие. Те представляват устойчиви начини на поведение на членовете на семейството, техни постъпки и съобщения, които често се повтарят.
Например: в много семейства се поддържа подчертано уважение към определен член на семейството /някой, който има особен социален статус или притежава финансов ресурс, или каквато и да е друга причина/.
Друг пример е постоянното изразяване на недоволство от някой член на семейството /тийнейджър или възрастен, чието поведение семейството не одобрява/. Това постоянство създава стереотип в отношенията между членовете на семейството, а стереотипът затруднява развитието и намалява гъвкавостта на семейната система. В стереотипите като правило доминира определено емоционално отношение към някой от семейството – обвинение, раздразнение, приемане, възхищение,презрение, отчуждение, страдание, тревога. Става така, че каквото и да прави този човек всички забелязват само това, което съответства на вече възприетото отношение.
Стереотипите на взаимодействие играят важна роля за психичното и соматичното здраве на членовете на семейството.
Многобройни изследвания сочат, че стил на емоционално общуване в семейството, в който доминират негативни емоции, постоянна критика, унижения, заплахи към партньора, недоверие – води до понижени самооценка и самоуважение, ръст на вътрешното напрежение, тревогата и агресията, и като следствие до невротични и психосоматични разстройства.

Образът на семейството
Семейните правила са основа на образът на семейството. Той може да бъде адекватен или неадекватен. Ако позициите на родствениците са съгласувани, зачитат автономността и индивидуалността на отделните членове това се изразява в адекватно понятие „за нас“. То подпомага членовете на семейството и се явява „регулатор“ на поведението им. Неадекватният образ „за нас“ е семейният мит.
Семейният мит
Неговата функция е да скрие от съзнанието отхвърляната информация за семейството и за всеки негов член. Семейните митове могат да се разглеждат като защитни механизми за поддръжка на единството на семейството. Те съдържат съгласувани, селективни, идеализирани представи за характера на взаимоотношенията в семейството. Тези представи прикриват съществуващите у членовете конфликти и неудовлетворени потребности и създават наблюдаемия, публичен образ на семейството. Примери за типични семейни митове са „ние сме задружно семейство”, „ние сме семейство на герои”, „ние сме спасители”.
Според Мара Селвини Палацоли семейните митове се формират в течение на три поколения, като за първото от тях те са били адекватен, функционален модел. По късно, при следващите поколения, при промяна на условията на средата тези митове стават пречка за развитието на отделните членове, които се оказват принудени да поддържат семейния мит, без това да резонира с тяхната индивидуалност. Семейните митове не са винаги актуални. Обикновено към тях се прибягва когато в семейството влиза страничен човек или в моменти на сериозни социални промени, или семейна дисфункция.
Семейни ценности
Съзнателно изработения, открито одобряван и култивиран в семейното съзнание идеал, изразява семейните ценности. В него се съдържат абстрактните представи за това, кое е добро и необходимо в различните сфери на живота.
Семейните ценности влизат в психологическата структура на личността на всеки от родствениците във вид на важен източник на мотивация на неговото поведение ( да бъде образован, културен, социално успешен, материално обезпечен). Въпреки това, всяка ценност, прекомерно изразена и неподкрепена с физически и психологически възможности носи риск от нарушение на психичното и физическото здраве на членовете на семейството, доколкото те не могат да отговарят на определени стандарти.
Обобщение
С нарушенията в семейната структура могат да бъдат свързани проблеми от различно естество – здравословен проблем на някой от семейството, психосоматични заболявания, поведенчески проблеми, зависимости.
Работата със системен специалист – психолог или психотерапевт може да даде идеи за балансиране на структурата на вашата семейна система и повече здраве и щастие в дома ви!
