Семейството като система
/Системен подход във фамилната терапия/
Понятието „семейство” произхожда от латинския термин „fames”, т.е. – глад. Първоначално то се е възприемало като общност, която има за цел оцеляването на членовете си. Чрез нея те могат да се опазят от глад и гибел. Семейството има основна роля в израстването и развитието на човека.
Във фамилната терапия семейството се разглежда като система с изразени характеристики – структура, функции и динамика на развитие.
Основни функции на семейството:
- отглеждането и възпитанието на децата
- удовлетворяване на материалните потребности на членовете
- удовлетворяване на емоционални потребности – симпатия, уважение, признание, емоционална подкрепа, духовно и културно общуване, удовлетворяване на нуждата от секс и възпроизводство
Семейна динамика. Семействата имат сходен жизнен цикъл, включващ различните фази от развитието им:
- приемане на партньорски задължения
- усвояване на родителските роли
- промяната в периодите на растеж на децата
- излизане на децата от семейството
- приемане на появата на нови членове
- приемане на пенсионирането и старостта.
Преминаването от един в друг стадий на жизнения цикъл е свързано с промени в начина на живот и на общуване между членовете. Често то се преживява като криза в развитието на семейството, защото изисква промени и адаптация към някакви нови условия. В тези периоди се наблюдават т.нар. закономерни кризи в семейството – старите стратегии за справяне не работят в променените условия, а нови все още няма изградени.
Семейната структура се определя от начинът, по който са свързани членовете на семейството помежду си. Отразява начинът на общуване между тях – колко са близки, кой и как взема решенията, касаещи всеки един и семейството като цяло.
Признаци на семейната система:
- Системата като цяло е повече от сумата на отделните нейни части.
- Нещо, което засяга системата като цяло влияе на всеки отделен член на семейството.
- Разстройството или промяната при един от членовете се отразява в изменение и при останалите членове от семейството.
Разбирането за семейството като единна структура и изследването му посредством характеристиките му – функции, структура и динамика е основа на системния подход във фамилната терапия.
В системния подход, когато при някой от членовете на семейството се появи проблем или симптом той се разглежда в контекста на семейните взаимоотношения. На терапевтичните сесии се кани цялото семейство. Целта е да се наблюдава семейната динамика, да се открият неадекватните модели на общуване и да се работи с тях, а не директно с изявения проблем. Залага се на подобряване на начина, по който семейството функционира, в следствие на което симптомът отпада. Методът е широко приложим. Чрез системния подход резултатите се постигат сравнително бързо. Подходящ е при почти всички случаи, свързани с поведението на децата например, при тревожност и депресии, а също и при редица случаи на психосоматични заболявания и при деца, и при възрастни. Чрез този метод на работа се организират ресурсите на цялото семейство за справяне с определена ситуация и се изяснява кой с какво може да помогне за решаването на проблема.
Системният подход е широко приложим не само за работа със семейства. Той е ефективен при работа с всякакви обществени групи – организации, институции, училищни общности, детски градини, социални домове.